Постинг
26.05.2010 13:17 -
РЕВНОСТ
Ревността е огледалното отражение на вината. Вината е насочена навътре, ревността – навън. Тя е безмерната загриженост, че другият не е достатъчно ангажиран в отношението. Загрижеността се съпровожда от състояние на паника, свързана с мисълта, че другият може да ни напусне. Ревността е “чувство” и като всички чувства подкрепя някаква позиция, заета от разсъдъка. За да се справим с ревността, трябва внимателно да разгледаме нейния произход: възгледа или позицията, които тя подкрепя в разсъдъка.
Както се оказва позицията е винаги следната: “Аз съм непълен, незавършен: трябва да имам тази определена личност, за да постигна пълнота; незавършените хора не оцеляват; затова, за да оцелея, трябва да имам точно тази личност.” Значи личността, която ревнувате, трябва да остане и да Ви разреши да я притежавате, иначе ще Ви е страх, че няма да оцелеете.
Ако аз и Вие сме в отношение и Вие не ми оставите избор да остана в него или не, тогава аз не съм доброволно с Вас. Липсата на избор ограничава моето преживяване на Вашата личност, ограничава нещата, които са възможни в нашето отношение. Тя може да бъде използувана от моя разсъдък като оправдание за това, че се опитвам да Ви отблъсна. Може би ще избера да проявявам своето отклоняване по начин, засилващ Вашата ревност. Така ревността работи за създаване на състоянието, от което най-много се страхува: загуба на партньора.
Ревността прогонва другите така успешно, защото е маскирана враждебност. В това отношение тя е сродна с вината. Вината е враждебност, която насочвате към себе си, а ревността – враждебност, насочена към друга личност. И двете носят маска, под която онзи, който ги изпитва, последен забелязва, че са равни на враждебност. Но и в двата случая резултатът е един и същ: развалени отношения.
Ако ревността играе някаква роля в живота Ви, значи сте се хванали за идеята, че се нуждаете от точно определено отношение. Разбира се, че се нуждаете от отношения. Спомнете си, че любовта на някой друг е съществена за самия живот. Трябва да знаете, че сте отговорен да създадете преживяването, че сте обичан. Трябва да зачитате отношенията, които имате, и да престанете да хабите жизнената си енергия за отношения, които нямате. За щастие по света има много хора, значи не сте зависим от определа личност. Щом знаете това, можете спокойно да позволите на личността, с която вярвате, че трябва да сте в отношение, да Ви напусне.Когато оставите избор на хората да бъдат с Вас или не, тогава става нещо странно: при равни други условия те ще изберат да останат с Вас. Ако другите условия не са равни и те изберат да Ви напуснат – какво от това? Вие бездруго не сте ги имали истински. Ще може да започнете ново отношение, в което да има свобода на избора, а не пленничество. Нека Ви стане ясно, че трябва да елиминирате ревността от живота си, ако искате да го изпитате в цялата му пълнота. Съзнавайте ясно: Вие не можете да обичате това, от което се нуждаете.
В случай, че Вие сте този, когото ревнуват, тогава имате добра възможност да възпитате у себе си съчувствие към едно човешко същество. Това, което върши работа, е да не съдите другия и да не го упреквате за състоянието, в което се намира. Ако се защитавате от ревността, ще си докарате още повече ревност. Тази мисъл е въведение към нашата следваща глава, която разглежда факта, че винаги получавате това, срещу което се съпротивлявате.
Търсене
За този блог
Гласове: 21
