Различаването на различните „светове” е важно за раз­бирането на библейската история на Сътворението. В първата глава на „Първа книга Мойсеева - Битие” се описва създаването на света. Как Бог в седем дни - да си спомним седемте първични принципа, за които говорихме в главата за астрологията - е създал небето и земята, светлината и тъмнината, растенията, животните и човека. Глава 1, стих 26-27: „След това рече Бог: да сътворим човека по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над мор­ските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.” Седемдневната история на Сътворението от първа­та глава на „Битие” определено не се отнася до материал­ния свят, а описва създаването на праидеите. Господ създа­ва човека като мъж и жена, но това е образът на човека, който на това ниво е все още андрогин. Защото едва във втора глава на „Битие” се говори за създаването на Адам като живо същество, надарено с душа. Глава 2, стих 7: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лице­то му дихание за живот; и стана човекът жива душа.” По-нататък в стих 19 се казва: „Господ Бог направи да произ­лязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги наре­че той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.” И накрая в стихове 21-23 се говори за сът­ворението на жената: „И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взе­то от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)” (На еврейски isch означава мъж, ischsa жена.) Стих 25: „И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.” Подробно приведените цитати имат за цел да изяснят няколко важни точки, които често водят до недоразумения. В „Битие” последователно се изброяват различни сътворения. Седемдневното сътворение в първа глава се отнася до света на идеите. Още тук е създаден „човекът”. Но се казва, че той е създаден по образ и подобие Божие. Това е ,Адам Кадмон” на кабалистите, праидеята човек, която ня­ма много общо с конкретните хора, такива, каквито ние ги познаваме и олицетворяваме. Защото създаденият в първа глава Човек е идеален образ. Той още не е стигнал до грехо­падението и значи, още не е станал материален. Толкова често цитираната прилика на човека с Бога, не се отнася до конкретни хора от нашия веществен свят. Тя в най-доб­рия случай представя целта, към която човечеството би трябвало да се стреми в развитието си - хората да бъдат съвършени, както е съвършен техният отец (Проповедта на планината). Още в първата глава Бог създава човека като мъж и же­на. Много по-нататък обаче следва описанието, как Господ създава Адам от пръст и след това жената от ребро. Човекът от първото ниво, от нивото на идеите, е мъж и же­на в едно; той е андрогин, защото още не е встъпил в по­лярността. Освен създаването на човека, в първата глава се описва също сътворяването на растенията и животните. Във втората глава научаваме обаче, че създаването на човека, растенията и животните се предприема отново - този път чрез оформянето на образите от пръст. Целият про­цес на сътворението, който в първата глава е завършил на седмия ден, в деня за почивка, във втората глава се повта­ря отново, само че на друго ниво, в друг свят. Ако първо­то Сътворение протича на духовното ниво на праидеите, то второто Сътворение (във втора глава) се отнася до нивото на получаване на форма. Едва във втората глава се създават формите, човекът става, както буквално е каза­но, жива душа, когато Бог „вдъхна в лицето му дихание за живот”. Обърнете внимание на значението на гръцката ду­ма Рsyche = душа, дъх. Въпреки че на това ниво - кабалистите го наричат Yetzirah - се създават форми, то все още няма нищо общо с нашето материално ниво. То е по-скоро сътворяването на астралната, душевна матрица, която по-късно ще ста­не основа за материалното оформяне. На това ниво чове­кът все още е андрогенен, носи в себе си и двата пола, ко­ето много ясно бива изразено с това, че по-късният противоположен полюс “жена” се изважда вътре от човека, а не се взима отвън. Указанието, че те не познават голотата си, ни показ­ва, че на това ниво човекът все още притежава пълно ду­шевно единство, че още не може да осъзнае полярността. Затова се казва, че той е бил в рая и е можел да говори с Бог и с животните, което е само косвено описание на обс­тоятелството, че е живеел с всеобщо съзнание, че съзнани­ето му още не е било индивидуално и не се е отличавало от Космическото съзнание. Да бъдеш в единство означава, да бъдеш едно с всичко. Едва полярността разделя Аза от не-Аза. Раят е символ на единството, в което първоначално се е намирал човекът. Той още не е бил разделен от Бога, от своя произход. Не е имало разделение на половете. Не е имало разбиране за индивидуалност.