Така се ражда 2 - женственото, пасивното, рефлектиращото число. Раздвоението се е случило, създадена е осно­вата за полярен, противоречив свят. От 2 принудително се получава 3, онази 3-та точка, която поема напрежението между двата противоположни полюса, неутрализира го. Тройката е резултат на оплодителната способност на по­лярността и обединява произлизащото от 1 двуединство в ново, по-висше единство - в триединство. Елифас Леви го изразява с думите: „Ако Бог беше само Един, той никога нямаше да бъде творец или баща, ако бе­ше Двама, щеше до безкрай да има антагонизъм или разде­ление, а това щеше да означава разделение или смърт и за всички останали неща. Затова той е Троица, за да може от себе си и по свой образ да сътвори безкрайното множество от същества и числа.” Следователно, както вече видяхме при анализа на структурата на числата, 3 представя съвършеното творение, което обаче още не е навлязло в материалната област. Всички религии по свой начин са се опитали да изразят мис­терията на триединството - Бог Отец, Бог Син и Свети­ят Дух; Брама, Вишну и Шива; Изида, Озирис и Хор. И в народните мъдрости тройката е перфектното и завършено число. Три пъти се чука на дърво, три пъти мо­жеш да дадеш съвет,в приказките трябва да се решат три гатанки и така нататък. Тройката обхваща пространство­то по дължина, ширина и височина. Времето се дели на ми­нало, настояще и бъдеще. Има три основни цвята - синьо, червено и жълто. Три агрегатни състояния на материята - течно, твърдо и газообразно. В музиката откриваме тризвучието, в алхимията трите основни съставки - сол, сяра и живак. Примерите могат да продължат до безкрай. Тук е дос­татъчно само да изясним, че на всички нива сътворението се гради от три стъпки. Всяка по-нататъшна диференциа­ция е винаги само повторение на триединството на ново ниво. Божествеността, влязла в триединството, е по-близ­ка до опита на човека, отколкото неоткрилия се още Бог на 1. Бог е станал творец, който е създал наистина творе­нието от себе си, но творението продължава да бъде и в него. Той го обхваща и то никога не може да му противос­тои. Иначе Бог не би бил вече един-единствен. На нас, хората, подобна представа ни се струва парадок­сална. От това, че Бог ражда творението от самия себе си, за нас следва, че творението е разделено от твореца и е различно от него. Това предположение обаче е грешно, защото никога не може да има нищо извън всеобхватния Бог. Ако проследим докрай тази мисъл, излиза, че в действи­телност Вселената изобщо не съществува. Вселената е крайна, променлива, полярна. Единственият Бог обаче е без­краен, неограничен, единствен. Затова извън него не може да съществува нищо и самият той не може да бъде Вселената. Мъдреците разрешават този проблем, като казват, че цялото творение е само сън на Бога, духовно творение, за­щото всичко е дух. Така, както човек ражда идея и тази идея не е извън него, но същевременно не е и идентична с човека, нито пък е част от него. Така и Вселената е духовното творение на един сънуващ бог. „Всемирът със своя безкраен дух създава безброй вселени, които просъществу­ват цели вечности. Но за всемирът създаването и развити­ето, упадъкът и смъртта на милиони вселени е колкото ед­но премигване с окото.” Нека се върнем отново към аналогията с поредицата числа. С числото 4 стигаме до вещественото, материално­то ниво. Четири е числото на материята. Символът му е квадрат или зар. Ако разтворим повърхността на зара, по­лучаваме кръст. И човекът е призован на кръста на мате­рията, разпнат от полярността на времето и пространството. Само в средата на кръста време и пространство съвпадат в една точка и възниква освобождаването от полярността. Във всички времена кръстът е бил символ на материалното битие и на освобождението от материята. След като разбрахме качественото значение на първите четири числа, временно може да си спестим останалите. Има девет числа, т.е. три пъти по три. Това показва, че творението се проявява на 3 нива, откъдето идват и ,,3-те свята” на кабалистите. Разглеждането им обаче би ни от­вело твърде далеч. Ще споменем само, че тези „3 свята” присъстват и в най-малкия, и в най-големия свят. Според сентенцията „каквото горе, такова и долу”, триединството на Бога може по аналогия да се отнесе към всички фор­ми на проявление - от цялата Вселена до самия човек. В езотериката се говори за ментално, астрално и материално ни­во, на които в човека отговарят менталното, астралното и физическото тяло. Или с други думи - дух, душа и тяло.